Ломница е име на поне две села на територията на България, едното от които се намира в нейната западна част в област Кюстендил. Планинският район на селото е силно изразен благодарение на местоположението му в географска област, наречена Каменица. Ломничкия рид и реката със същото име от своя страна се намират в пределите на планината Чудинска, а самото село представлява разкъсани и обособени девет на брой махали. Селото е първата от тях, а последната носи името Щърбец и е присъединена към населеното място през 1971-ва година. Умереният климат ясно се долавя по тези места, но също така има и белези от преходно – континенталните климатични условия. Името на селото пък произлиза от „лом“, което може да се преведе като стръмно място. През годините на няколко пъти селото сменя общинското си управление, а за последно кюстендилската община е тази, към която принадлежи и до днес. Към нея официално е от 1987-ма година.
Останки от селище и градище от периода на късната античност са единствените по-категорични свидетелства, че в Ломница съществува човешки живот още от дълбока древност. Иначе името на населеното място се появява най-вече по време на Средните векове, когато страната се управлява от владетеля Иван Шишман. През 1378-ма една негова грамота упоменава селото във връзка с дарените селища на Рилския манастир. Ломниче и Ломнидже са част от версиите на имената, с които мястото се записва през епохата на османското робство. Пред наименованието му дори е поставена „Долна“ – това се случва в периода между 1570-72-ра година, а тогава селото има статут на тимар към нахията Славище на кюстендилския санджак. Само едно семейство мюсюлмани живеят по това време в селото, а броят на християнските семейства е цели 35. 21 пък са ергените, а има и 3 бащини. Знае се, че в една руска карта от годината на освобождение от турско робство отново е споменато името на населеното място. Девет години по-рано се стига до изграждането на православен храм, който се нарича Свети Георги. Последните години на деветнадесетото столетие дават добра представа за състоянието на селото. В него има общо 8 505 декара землище, от които 3 340 са гори.
200 декара от територията на Ломница представляват естествени ливади, а 1 205 декара са под формата на мери. 212 говеда и 74 коня помагат много на местното население при извършване на работа от селскостопанско естество, а освен това в списъка са включени 618 овце и 897 кози. Всички тези домашни животни определено играят роля и за прехраната на семействата. Именно земеделието и отглеждането на животни са основният поминък за местните, като най-голямо внимание се отделя на овцете. От растенията се засаждат овес, ечемик и ръж. Дава се сравнително добро развитие на домашните занаяти, както и на строителството. В тази сфера се наблюдава тенденция мъжете да работят сезонно. Училище официално тук има от 1881-ва година, което в края на 20-те години на 20-ти век се премества в махала Дружина. През 1930-та вече има собствена учебна сграда, а през последвалите години се наблюдават активни процеси от миграционен тип.
